„Момичето с перлената обица“ на холандския художник Йоханес Вервер
„Момичето с перлената обица“ ме завладя със своята семпла чувствителност, която прозира и между редовете на книгата, и между светлосенките на едноименната картина. Сюжетът е съвсем простичък, без обрати, които да шокират читателя. Без дори очакваната кулминация на тлеещото напрежение.
Има още
„Наопаки“ не предлага нито динамичен сюжет, нито герой, в който да се влюбите. Само език, с който Жорис-Карл Юисманс умело вае картини на границата между натурализма и сюрреализма. Има още
Тръгнах с голямата кошница очаквания към „Червен изгрев“ на Пиърс Браун, защото хвалбите за книгата никак не са малко. И от 1-ва до 170-а страница ми идеше да я захвърля и да напиша едно ядно ревю за безразборното „заемане“ от други подобни антиутопии, та чак и от „Хари Потър“ Има още
Вчера си купих от Панаира на книгата „Наопаки“ на Жорис-Карл Юисманс. Корицата му го хвали като „романът, вдъхновил „Портретът на Дориан Грей“. Чух едно момче с интелигентен вид до мен да го препоръчва на приятелката си Има още
Много се чудих, дали да прибавя тази книга във въображаемия си рафт „исторически“ четива. Слагам я там само и единствено заради старовремските декори на Амстердам от ХVІІ век, но ако искате да усетите истинския дух на Холандия от времето, когато е една от най-богатите и процъфтяващи европейски страни, чиито кораби кръстосват целия познат и непознат свят и носят невероятни чудеса от места, неотбелязани все още на картите, няма да ви се получи много. Има още
„Разкопчаване на тялото“ на Аксиния Михайлова не е точно толкова „моето нещо“, колкото ми се искаше и очаквах да бъде. Но все пак ми хареса.
Струва ми се, че тази стихосбирка не е за бавното разкопчаване и събличане на тялото, а на мъртвата любов. Има още
Корица на Киндъл изданието на „Историята на О“
Препоръчвам тази книга, не защото е за харесване. А защото е книга, която разтърсва. Не шокира. „Шокирането“ е за булевардните еротични романи. Не, че в ХХІ век те имат с какво да шокират. „Историята на О“ мачка и потиска. Заради нещата, които сами сме способни да си причиним. Заради нещата, които искаме да ни причинят. Заради скритото желание да бъдем притежавани, да принадлежим на господар, който да ни освободи от непосилното бреме на свободата.
Това не е история за садо-мазо секс. Има още
Ако решите да четете „Адските машини за желания на доктор Хофман“ на Анджела Картър, бъдете подготвени, че в нея ще попаднете на всичко, което не си позволявате дори да ви хрумне. Това не е удобна и „приятна“ книга. В никакъв случай не е леко, „фантастично“ читаво, което те увлича. Това е книга, която притеснява читателя. Нарочно. Има още
„To be the object of desire is to be defined in the passive case. To exist in the passive case is to die in the passive case – that is, to be killed. This is the moral of the fairy tale about the perfect woman.” – „The Sadeian Woman”, Angela Carter
Всяка от историите в „Кървавата стая” (въпреки че на български заглавието е преведено като „Кървавата шапчица“, аз упорито отказвам да я наричам така – звучи ми странно) е заслужила собствено изследване и го получава в стотици страници литературна критика, която вероятно никога няма да достигне до българската публика. Тя просто не е достатъчно многобройна и достатъчно запозната с Анджела Картър. Нямам намерение да заместя, нито да синтезирам всички критични мисли за тази книга, понеже не мога да съм изчерпателна. Поне ще се постарая да съм кратка, защото няма кой да ме чете. Но едва ли ще ми се получи.
„… И тъй като страхът не й помагаше с нищо, спря да се страхува… знаеше, че не е ничия плячка…” Има още
Оставам с впечатлението, че много хора смятат тази книга за нещо от рода на „Сексът и градът“. Забравете за това, двете нямат нищо общо освен явното желание да провокират. „Сексът и комунизмът“ на Милена Фучеджиева не се занимава с пощипващи се другари и другарки на партийни заседания и студентски бригади. Секс има и още как, но в по-голямата си част той е брутален, отблъскващ и като цяло се ползва като инструмент за упражняване на контрол и насилие. Тази книга е за пробуждането и осъзнаването, че си лишен от свободата. За задушаващата безизходица, която идва след това. Тя ви „посреща“ с брутално изнасилване, описано в детайли по най-вулгарен и циничен начин още на страница 21. И ви изпраща с отворен финал, който е обещание за живот и бъдеще, на което едва ли ще повярвате.
Заглавието „Сексът и комунизмът“ за съжаление е подвеждащо като заглавие на статия в булеварден вестник. Има още
troshichki 